Радослав Джугданов пред клуба: за трудностите през есента и плановете за пролетта

Старши треньорът на Пирин (Гоце Делчев) Радослав Джугданов даде интервю за официалния сайт на клуба, в което коментира изминалата есен, предизвикателствата в аматьорския футбол и собственото си развитие като млад треньор.

Старши треньорът на Пирин (Гоце Делчев) Радослав Джугданов даде обширно интервю пред официалния сайт на клуба. В него говори, както за изминалата есен, така и за себе си.

-Нека първо поговорим за изминалата есен. Със сигурност труден полусезон, но къде виждате позитивите в отбора?
-Да, наистина бе един труден полусезон за футболистите и за треньорите, но мога да поздравя момчетата, че имаха характер и до края го показваха, дори и в трудните моменти. Като позитиви можем да откроим, че направихме добър колектив, който дори и в трудностите беше сплотен и задружен и даваше всичко от себе си. Мога да добавя, че ние във всеки мач давахме максимума от себе си, имахме мотивацията и агресията и с всеки изминал двубой се подобрявахме.

-С какви трудности се сблъскахте през есента, защото в аматьорския футбол не са никак малко – футболистите работят и е труден тренировъчният процес, контузии, наказания…
-Съгласен съм с това, че в аматьорския футбол има трудности, но от това, което виждам в отборите в Трета лига, всеки е намерил своя път и начин да се справя. Така е и при нас – ние знаем нашите ситуации, сблъскваме се с тях, но справяме всички заедно – футболисти, треньори и ръководители. Да, както във всички отбори, така и при нас имахме наказани играчи в някои кръгове, но това беше възможност за по-младите ни момчета да получат и използват своя шанс за изява. Ние водим добър тренировъчен процес, нямаме отсъстващи по време на тренировките.

-Отборът спечели всички точки като домакин, но като гост имаше проблеми. На какво го отдавате?
-Да, всички точки до момента спечелихме в домакинските си мачове и сме в серия от 6 домакински мача без поражение. Като гост за жалост не успяхме да спечелим точки, за което съжаляваме, защото имахме мачове, в които се представяхме доста силно, но ни липсваше малко увереност и късмет. Все пак в Трета лига гостуванията са трудни, всеки отбор разчита на стабилност и да бъде безпогрешен в домакинските си мачове.

-Каква е основната ви амбиция и цел през пролетта? Със сигурност оставане в групата?
-През пролетния полусезон основната цел пред отбора със сигурност е оставане в групата, но и подобряване и надграждане в игрови план, както и в развитието на играчите. Също така, изграждане на едно постоянство, увереност и самочувствие в момчетата.

-Много клубове изпитват трудности, някои от тях ще прекратят участие. Какво е състоянието на Пирин (Гоце Делчев)?
-На този етап състоянието на нашия клуб е нормално. Да кажем, че се справяме и гледаме в насока за надграждане, но на този въпрос може би повече може да добавят ръководителите. Те са хора, които полагат много усилия нещата да се получават, както е редно. Макар че сме с аматьорски статут, се опитват да наложат професионално отношение и се стремят да подобряват и развиват отбора.

-Със сигурност сте един от най-младите треньори в Първа, Втора и Трета лига. Ако не и най-младия. На колко години станахте старши треньор на първия отбор и сега на колко сте?
-На 29 години станах за първи път старши треньор на първия отбор. Това ми е и първи сезон в тази роля. Преди това бях помощник.

-Защо не останахте на терена като футболист, имаше ли такава възможност, или решихте по-рано да се отдадете на треньорската професия?
-Имах възможност да остана като футболист, но така се стекоха обстоятелствата. Освен това, имах шанса и късмета да запиша и лиценз в треньорската школа по футбол и да се отдам по-рано на треньорската професия. А и като цяло, винаги ми е било интересно предизвикателство какво е да застанеш отстрани като треньор и да управляваш и развиваш отбор.

-Всъщност, на колко години стартирахте треньорската си работа, тъй като бяхте начело и на юноши в Пирин (Гоце Делчев) преди доста години?
-Бях на 20 години, когато когато започнах треньорската си кариера. Тъкмо бях записал треньорски лиценз Ц, реално все още бях действащ играч в Пирин (Гоце Делчев). Тук е моментът да благодаря и на моето семейство, че винаги са били до мен и са ме насочвали и давали стимул да продължавам напред. Започнах треньорската си кариера в юношеските отбори на Пирин Гоце Делчев, като тогава бях начело на подготвителна група, родени през 2007-2008 година. В момента от тези набори имам момчета при мен в първия отбор, а други вече играят в други отбори във Втора и Трета лига. След което, на 21 години, бях назначен за треньор на юношите младша възраст. А относно кариерата ми в мъжкия футбол, стартира точно в този период, на 21 години. Благодаря на Румил Жотев, който по това време бе треньор на първия отбор. Това е човекът, който ме взе в мъжкия отбор като помощник и така ми даде път като треньор в мъжкия футбол. Радвам се, че познавам този човек, с когото и до ден днешен поддържаме връзка. След това бях и в щаба на Димитър Крушовски, на когото също изказвам благодарности. С него работихме през последните 5-6 сезона. Той е човек, от когото съм научил доста в мъжкия футбола като треньор.

-Имате ли трудности на тази сравнително ранна възраст за треньор? Защото със сигурност част от футболистите са по-големи от вас? Имат ли нужното уважение или всеки знае мястото си в отбора?
-Да, имал съм трудности, но също така имам и подкрепата на всички, както футболисти, така и ръководителите. Винаги сме се справяли заедно и сме излизали от такива ситуации. Да, има някои от футболистите, които са по-големи от мен, като Виктор Шишков, Илия Карапетров, Живко Грозданов и Захари Димитров, но те са хора, които са изключителни професионалисти и знам, че винаги ще дадат всичко от себе си, за да се случват нещата. Има и момчета, с които сме били съотборници в юношеските формации. Но всички те винаги ще имат нужното  уважение и аз знам, че мога да разчитам на тях.

-Защо в България на един млад треньор се гледа по-скоро с недоверие и подценяване, макар тенденцията в последните години да се променя?
-Може би наистина е така. Малко или много в България по-скоро се подценяват младите треньори. Лично мое мнение е, че имаме доста добри млади треньори с качества и потенциал за развитие и бъдеще. Но можем да кажем обаче, че също така се дава шанс на млади треньори – може би повече като помощници, но това е пътят за развитие. Както и при футболистите, така е и при треньорите, не можеш да чакаш нещо да ти се даде даром, трябва да се трудиш, да преодоляваш препятствия и да успяваш да се изграждаш, за да вървиш напред. Винаги съм харесвал фразата ”Няма не възнаграден труд”.

-Имате ли амбиция да продължите да се развивате в треньорската професия и докъде искате да стигнете?
-Разбира се, имам амбиция да продължавам да се развивам, да вървя напред и да надграждам. Както всеки човек си има цели и мечти, така и аз имам своите и искам да достигна един ден до професионалния футбол.

-Много деца и тийнейджъри гледат и искат да подражават на световните звезди. Почти същото е и с треньорите. Вие кой треньорски стил харесвате, кой е любимият ви треньор като философия? 
-Бих дал един съвет на децата – да не се отказват и да продължават да се трудят здраво. При треньорите е почти същото. Аз лично съм привърженик на Ливърпул, харесвах стила и философията на Юрген Клоп. Мое мнение е, че немските треньори са едни от най-добрите.

-Пожелай нещо на феновете за предстоящите празници.
-На феновете пожелавам весели и светли празници. Бъдете здрави, благословени, сплотени и щастливи!