Във футбола, особено на по-ниско ниво, съществуват два типа футболисти. Първите често получават внезапни болки по време на последната тренировка преди мач и, когато отборът им гостува, предпочитат да избегнат пътуването. Ако дестинацията е далечна – още по-добре. Ако усещат леко напрежение, те няма да рискуват да играят (което, разбира се, е тяхно право).
Но има и такива, които, дори и да изпитват болка – или не споделят, или твърдят, че все пак могат да се състезават.
Петър Принджев определено принадлежи към втория тип. Не можем да си го представим извън играта само защото не му се пътува или знае, че условията на терена, изпълнен с дупки и без трева, ще бъдат трудни. Той не е от тези.
Последните няколко дни Принджев лекуваше контузия. И то истинска, защото болката беше реална.
Въпреки това, в мача срещу ФК Раковски, той не напълно възстановен, влезе в играта и помогна за крайния успех на своя отбор. Петър не се поколеба и веднага отговори на въпроса на треньора – „Готов ли си, можеш ли?“. Той вече беше готов и зае мястото си на терена.
Петър Принджев е добър пример. Пример, който заслужава да бъде отбелязан, защото такива примери все по-рядко се срещат.
